Светът на изкуството и вдъхновението

Милица Беланович е родена в Зренянин, където живее и твори и до днес. През 1988 г. завършва Висшето училище по изкуствата в Нови Сад, след което специализира в следдипломна квалификация в класа на проф. Живко Джак. От 1989 г. е член на SULUV.

Милица е участвала в над сто групови изложби у дома и в чужбина (в Япония, Испания, Полша, Швеция, Обединените арабски емирства, Франция, Унгария) и е взела участие в повече от 30 арт колонии. Нейни творби се намират в колекции по целия свят.

Защо избрахте графиката? С какво ви привлече тя?

Графиката е много загадъчна и винаги поднася някаква изненада, но в нея са възможни и експерименти. Тъй като работя с черно, бяло и онези малки нюанси на сивото, това е най-лесният начин за мен да изразя чувства, емоции и настроения.

Бихте ли посочили една графична техника като любима или поне такава, с която се занимавате най-често поради някаква причина?

Да, това е акватинтата. Правя я най-често и я харесвам най-много, защото предлага най-много възможности.

Вашите графики са пътували по целия свят и са част от множество международни колекции. Това ли е предимството на графичната техника в сравнение с живописта върху платно, например?

Да, разбира се. Опаковате графиката в тубус и я изпращате по света.

В повечето от вашите творби, поне тези, които имахме възможност да видим, присъстват черно, бяло и нюанси на сивото, но се появяват и моменти, когато имате нужда от цвят, за да изразите напълно идеята си. Кога се случва това?

Когато имам нужда от силен визуален акцент или неочакван артистичен ефект, тогава посягам към цвета. Най-често това са основните цветове – когато ги използвам, това са червено, синьо, жълто, т.е. чист цвят. Не ги смесвам и не търся конкретен нюанс, а те ми служат като акцент.